The pollution of the Danube is a threat for the drinking water of million people

[Владимир Горбунов Bulgaria 29 March 2017 at 18:42 Post count: 0]

#1762 Reply |

През 2010 година Общото събрание на ООН призна достъпа до чиста и качествена питейна вода и санитарни съоръжения за човешко право.
Понастоящем почти 900 милиона души по света нямат достъп до качествена питейна вода и над 2,6 милиарда не разполагат с основни санитарни съоръжения. Около два милиона души, повечето малки деца, умират всяка година от болести, причинени от негодна за пиене вода и липсата на санитарни инсталации.

България е известна с над 550 находища от 1600 извора с минерални води. Въпреки това водните ресурси в България са силно ограничени. В много райони на страната, особено през летните месеци, водите не достигат дори за битови нужди. По запаси на човек от населението – 2490 л.,  България е на последно място сред страните от Балканския полуостров и е сред петте най-бедни на вода страни в Европа заедно с Полша, Белгия, Чехия и Кипър. Прогнозите са, че в световен мащаб в следващите 20-30 години водата ще стане по-ценна от петрола. На този фон пилеенето на вода е истинско престъпление.

Една от причините за недостиг на вода е неправилното водоползване. В България водното богатство все още не се опазва и не се използва рационално. Страната е огромен прахосник на питейна вода, а някои от големите й градове са “шампиони” в световен мащаб.

Според доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който изследва загубите по ВиК мрежите в различни точки на планетата, най-трагично е положението в мексиканските градове Мексико Сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са между 45 и 65%. Тези данни обаче бледнеят пред резултатите на българските градове Добрич и Разград.

В Добрич доскоро по тръбите изчезваха 86%, а напоследък загубите са понамалели до 80 процента. В челните редици по пилеене на ценния ресурс е и друг район от Североизточна България – Разград, със 71% загуби. Средната възраст на водопроводите в България е над 60 години. ВиК мрежата е направена от некачествени материали и от много време не е добре поддържана.

В България средно за територията на цялата страна загубите на вода са около 54%, а София е единствената европейска столица, в която половината от водата, тръгнала по ВиК мрежата, никога не стига до крайните потребители. В същото време в Амстердам, Кьолн, Париж, както и в Ню Йорк и Сингапур течовете по ВиК мрежите са в рамките на скромните 4-8%.

Дунав в класическия валс на Йохан Щраус е син. Но в реалния свят от началото на ХХІ век той е мътен плавателен канал, поглъщащ мръсни води от градовете, пестициди и химикали от земеделските земи, промишлени отпадъци от заводите и гориво от плавателните съдове. Основните дунавски организации и Европейският съюз са все по-загрижени за бъдещето на най-дългата река в ЕС, която извира от Германия и тече през 10 страни, преди да се влее в Черно море. Но  човешката дейност е довела до екологични проблеми. Без радикални действия за подобряване състоянието на екологичната система на река Дунав запасите от питейна вода на близо 80 милиона души ще бъдат застрашени.

Използването на модерни технологии в корабоплаването и ограничаването на индустриалното замърсяване ще спомогнат за възстановяване на екосистемата на Дунава.

Еколозите не са изгубили надежда, че един ден Дунав ще бъде отново син.

[Author]

Posts